АНАТЕМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
АНАТЀМНИК, мн. ‑ци, м. 1. Старин. Човек, който е прокълнат.
2. Само зват. Ругателно обръщение към мъж; проклетнико. — Стоиле, анатемнико, не така, не така, — викаше той на предишния морав от залисия и горещина царски слуга, който де с ръце, де с нож се мъчеше да разкъса сърнето. Ст. Загорчинов, ДП, 372.