АНАХРОНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНАХРОНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е погрешно отнесен към друго време; анахронически. През това време всички влияния,.. навлизаха бурно — едни, закъснели вече, други — подранили,.. И странно беше да виждаш тия влияния на различните школи в литературата и в изобразителните изкуства, които идеха едновременно, но бяха анахронични. К. Константинов, ППГ, 164.

2. Който не съответства на съвременността; остарял, отживял, анахронически. Директорът познаваше добре своя другар,.., и не се учудваше на мненията му, които изглеждаха малко анахронични и странни — за съжаление. Д. Фучеджиев, Р, 319. — Стиховете му [на Байрона] са хубави... — обажда се Чинков,.. — Анахронични... Комисаря се съгласява: — Анахронични... — И тупва с юмрук по бюрото пред себе си. — Една слабост, от която ще го излекуват събитията... Ако, разбира се, остане верен на призванието си. Др. Асенов, ТКНП, 59.