АНГАЖИМЕНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНГАЖИМЀНТ м. 1. Поето задължение за извършване на нещо, за изпълняване на някакво обещание. — Можело е и по телефона да се обадите, но нищо. Утре в осем имате ли някакъв ангажимент? — Съвсем не, господин полковник. На Ваше разположение съм. В. Нешков, Н, 139. — И може би сте чули, че ние сега чакаме дат‑

ския принц Георги, препоръчан ни за крал от Англия. . — Споменавам го, господине, за да разберете поне отчасти нашите, тъй да се изразя, ангажименти. Ст. Дичев, ЗС I, 183. // Стесн. Поето задължение (гласно или негласно) към жена или мъж за трайно обвързване, обикн. с брак. Той [Чакъра] беше от старото поколение с пуритански характер и любовта без ангажименти му се струваше подлост, с която някои безсъвестни типове използваха глупостта на жените. Д. Димов, Т, 22. — Доколкото зная, вие нямате ангажимент към мъж. Д. Кисьов, Щ, 279.

2. Поето задължение по договор. — Харно, елате утре. Първата седмица по 40 лева надница без ангажимент. Ако видим, че работите добре, ще ви оставим за по-дълго и ще определим колко ще ви се плаща. Г. Караславов, Избр. съч. II, 218. Тя [Ана Тодорова] беше гостувала вече в голямата опера на Париж, имаше ангажименти за други страни. К. Константинов, ППГ, 219. Ангажимент за гастроли. // Времетраене на такова задължение. Ангажиментът изтече.

— От фр. engagement.