АНГАРЍЯ

АНГАРЍЯ ж. 1. Истор. Първоначална форма на феодална рента, при която зависимият селянин работи през част от годината в имението на феодала безплатно и със собствени оръдия на труда. Богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар, и силно въставаха против ангарията. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. // През турското робство — принудителен, безвъзмезден труд на зависимото селячество. Та че на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите и да станат рая, да дават харач и вергия, да ходят на ангария. Ив. Вазов, Съч. XVI, 46. Ески-Арап идеше в заставата всякога с някоя малка молба — да измоли добитъка си от ангария или да му се позволи да си насече малко дърва от гората край границата. Й. Йовков, Разк. II, 9. Изпълнявал е [нашият народ] разни ангарии [в турско време] и други нетърпими натурални повинности, а сега се е отпуснал до такава степен, щото хазната брои борчовете му с десетина милиона? С. Радев, ССБ I, 227. Освен събиранията в пари, в натура имало естествено и ангария — по строежа на споменатите фортове и наводнени ровове, както и на големия понтон над Дунава. В. Мутафчиева, КВ, 76.

2. Като нареч. Безплатно и по принуждение. Из Солун се оплакват .. , че правителството карало българското население да работи ангария новите пътища. Хр. Ботев, Съч. 1929, 338. Всъщност, камъните и гредите беха докарани от селяните ангария, а пък в земеделческата каса беха внесени само хиляда лева. Т. Влайков, Съч. III, 142. Селяните бяха заставени да пренасят ангария всички материали, а който откажеше, веднага го арестуваха. Г. Караславов, СИ, 189.

— От гр. Bγγαρεία ’служба на куриер’ през тур. angarya.

Списък на думите по буква