А̀НДЖАК

А̀НДЖАК частица. Простонар. За уточнение и подчертаване на нещо; именно, точно, тъкмо. Да бе имал зрение, той би фръкнал като орел, да погледа какво има по новия свят. — Анджак сега ми трябваха очите! — мислеше си той [дядо Йоцо] горчиво. Ив. Вазов, Съч. Х, 96. — Ех и ти! — сгълча я Иваница. — Как можа да ги измислиш такива! Къньо е сиромах човек, а ТКЗС-то е анджак за сиромаси направено! А. Гуляшки, СВ, 300. — Хубаво, слънце, анджак за работа. Л. Стоянов, Х, 73. Защо съм печелил? Анджак за днешния ден, да помни секи и да приказва кога съм сватба правил, кога съм сина женил. Ил. Блъсков, ПБ , 49.

— Тур. ancak ’само, при това, едва’.

Списък на думите по буква