АНЕКДОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

АНЕКДО̀ТА ж. Остар. Анекдот (в 1 и 2 знач.). И ще захване да разказва някоя анекдота из неговия живот, като не пропуща и най-малкото му движение. З. Стоянов, ЗБВ I, 31. Някои си разказници ся обещават на слишателите си да им прикажат някоя смешна анекдота. Д. Попов, СбРС (превод), 7.

— От фр. anecdote.