АНИМИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНИМЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Характерна за първобитните народи вяра в съществуването на дух, душа у всеки предмет; одухотворяване на силите и явленията на природата. Немногобройните племена, които живеят в планинските области, са запазили своите първобитни религиозни вярвания: анимизъм, култ към прадедите и различни духове и т.н. Б. Петков, К, 34. Той [първобитният човек] знаел сигурно само едно: че има нечисти сили, че има зли духове, които се стараят всякак да напакостят на човека. Тъй първобитните народи достигат до оная фаза от своето религиозно развитие, която се нарича анимизъм, т.е. почитане на духове. Д. Маджаров, БР, 1931, кн.6, 201.

— От фр. animisme.