АНСАМБЛОВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНСА̀МБЛОВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ансамблов. Преди всичко оркестърът звучи изравнено, пълнозвучно и меко. Очевиден е стремежът към уеднаквено звукоизвличане и ансамбловост. ВН, 1962, бр.3286, 4.