АНСА̀МБЪЛ

АНСА̀МБЪЛ, мн. ‑бли, след числ. ‑бъла, м. 1. Само ед. Художествена съгласува‑

ност, стройност при съвместното изпълнение от всички участници в един състав (драматичен, музикален, балетен и др.). Основният закон на ансамбъла е: аз да играя за партньора си — и чрез него — за публиката. Л. Даниел, Т, 1954, кн.4, 6. За разлика от няколкото давани напоследък пиеси, тук актьорите постигнаха задоволяващ ансамбъл. К. Атанасов, Т, 1954, кн. 2, 64. Тогава за какъв неуспех говорим? — неуспехът на цялото, произтичащ от там, че не се е постигнало онова единение на частите в стройно и завършено цяло, наречено ансамбъл. Р, 1926, бр. 213, 4. // Спорт. Съгласуваност, единство, задружност в изпълнението при спортен колектив. Бързата [баскетболна] игра допада добре на нашите състезатели. Но иска се още повече издръжливост,.. , както и по-добър ансамбъл. ВН, 1958, бр. 1998, 3.

2. Колектив, съставен от хор, оркестър, танцова група и под., за изнасяне на концертно-естрадни програми, в които отделните състави изпълняват самостоятелни и съвместни номера. Постиженията на ансамбъла са несъмнени. Той популяризира художествено пресъздадената народна песен и танц. ЛФ, 1958, бр.44, 1. Ансамбълът при поделението — първенец в Южна България, изнесе програма от народни хора и физкултурни номера. РД, 1949, бр.124, 4. Ансамбъл за песни и танци. // Стесн. Еднороден по състав колектив от артисти, музиканти и др., които изнасят програма. Балетен ансамбъл. Инструментален ансамбъл. Народен ансамбъл. Камерен ансамбъл. Танцов ансамбъл.

3. Муз. Камерно произведение или завършена част от по-голямо музикално произведение, предназначена за неголям състав от изпълнители — инструменталисти или вокалисти. Важна роля в оперите играят вокалните ансамбли — дуети, терцети. Пеене VII кл, 31. Умението да предаде оперната творба не като наниз от отделни, свързани помежду си оперни номера: ария, ансамбли, речитативи, оркестрови епизоди, а като единно, монолитно, симфонично изградено музикално произведение, е едно от най-ценните качества на Акулов. ОФ, 1950, бр.1738, 4. Изпълняваха тая вечер прочути ансамбли из опери.

4. Архит. Хармонично единство на пространствена композиция от здания, инженерни съоръжения (мостове, крайбрежни улици и др.), монументална живопис, скулптурни и зелени насаждения. В Копривщица са запазени голям брой стари къщи. . Запазени са цели ансамбли и улици. Ст. Михайлов, БС, 166. Интересен архитектурен ансамбъл представляват и петте Хаджидимитрови къщи, строени през 1820-1833 година. НК, 1958, бр. 25, 3. С голямо майсторство е възпроизведен ансамбълът — валевица, тепавица и караджейка, който също се привежда в действие от водна струя. ВН, 1958, бр. 2982, 4.

5. Комбинация от рокля и пола заедно с манто, жакет понякога в хармонични тонове от един и същ плат. Когато в късните следобедни часове яркото слънце е на заник, вие имате нужда от лека връхна дреха. Предлагаме ви два ансамбъла: десенирана рокля с едноцветно манто и едноцветна рокля с десениран жакет. Л, 1965, бр. 2, 3. — Как ти се виждам в този ансамбъл? — Стои ти като чужд. Отслабнала си много. Б. Балабанов, Избр. п I, 162.

— От фр. ensemble.

Списък на думите по буква