АНТАГОНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТАГОНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. (рядко) -зми, м. 1. Книж. Непримиримо противоречие, остра борба на враждебни сили, тенденции. В Букурещ по почин на Раковски е било основано в 1861 г. българско читалище, но то не преуспявало отначало поради антагонизма между старите и младите негови членове. М. Арнаудов, БКД, 74. Антагонизмът между християни и мюсюлмани, характерен за цялото османско владичество над Балканите, узаконената дискриминация на поробените и законната пък тяхна кръвна ненавист срещу поробителя — всичко това за две-три десетилетия загубило непримиримата си острота. В. Мутафчиева, КВ, 351-352. Разпадането на тоталитарните режими в Източна Европа и СССР бе последвано от съживяването на дълго потискани, но все още силни междуетнически антагонизми. 168 часа, 1991, бр. 19, 14. Сливенци и ямболци се намирали в постоянен антагонизъм — от завист ли, от съперничество ли, кой знае от що. Ал. Константинов, БГ, 35.

2. Биол. Жизнена несъвместимост между някои микроорганизми, поставени в съприкосновение или съжителство.

— От гр. Bνταγωνίζομαι ’боря се против’ през фр. antagonisme и рус. антагонизм.