АНТИ

АНТИ-. Първа съставна част на сложни съществителни или прилагателни със значение: против, противо-, напр.: антисемит,

антимилитарист, антирелигиозен, антидемократичен и др.

— Гр. Bντί ’срещу, против’.

А̀НТИ

А̀НТИ само мн. Истор. Източнославянска група племена, населявали областите между р. Днестър и Днепър през времето от IV-VII в., проникнали на Балканския полуостров през V в. Той [деспот Евтихий] заприказва за войните си: в Армения се борил с перси, а по Дунава с анти и българи помнеха неговата десница. Ст. Загорчнов, ЛСС, 25. Славенете са били известни на гръко-римските писатели под име славене, анти и винди. М. Дринов, ППБН, 18-19.

Списък на думите по буква