АНТЍКА

АНТЍКА1 ж. 1. Старинен, обикн. цѐнен предмет (украшение, оръжие, статуя, монета и др.). Едно чернооко тракийско момиче мина по улицата, .. На заплетената му коса се клатушкаше сребърна антика, увиснала на червен конец. А. Каралийчев, ТР, 150. — Стар виенски часовник, истинска антика — каза той, като остави четвъртитата кутия на тезгяха. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 29, 1.

2. Ценна вещ, ценност, рядкост. Какъвто и да е дядо Недко, но той е човек с дарба и картината му трябва да се запази само като антика. Й. Йовков, Ж, 1920, 32. Антика е това, казваше, с пари се не купува. Ст. Младенов, БТР I, 78. // Стесн. Остар. Скъпоценен камък. На китката бил везан златен пърстен с червена антика и около двайсет златни монети. Л. Каравелов, Съч. II, 99. Продадох днеска на 19 февруарий 1853 лето един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Молла-Юсуф Чипаризика за 191 гроша. М. Георгиев, Избр. разк., 103.

3. Разг. Ирон. Нещо, излязло от мода, остаряло. — Какво представление ще давате? — .. — "Геновева". — Отде избрахте тая антика? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 88.

— От лат. antiquus ’стар, древен’, ит. antica през гр. Bντίκα или тур. antica — Цариградски вестник, 22. Х. 1849 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).

АНТЍКА

АНТЍКА2 ж. Обигран, хитър човек. — Да ви кажа ли защо сте дошли? .. — За имането на баба Дончевица. Не ме смятайте за толкова глупав, ами зъмнете и мене за съдружник.. Пък и познавам тъдява всяка бразда и всяко камъче. — Гледай го ти каква е антика — рече по-високият. А. Каралийчев, НЗ, 182. Жоржу е човек от деветнайсети век. Български опортюнист, с всекиго добър, всекиму приятен, всякога доволен. С една реч, твърде умен и прелестен човек!.. — Как му е името на тоя Жоржу, да го помня? — попита Аврамов... Ти все Жоржу му викаше... Как е същото име на тая антика чиновник. Ив. Вазов, Съч. ХI, 204.

— В‑к "Гайда", 5. Х. 1863 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 223 с.).

Списък на думите по буква