АНТИОКСИДАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИОКСИДА̀НТ м. Спец. Природно или синтетично вещество, което притежава свойството да забавя разпадането на хранителните вещества и окислението на някои органични съединения. Антиоксидантите предотвратяват пораженията върху клетките от свободните радикали. Леч., 1999, бр. 5, 6. Особени надежди [за подмладяване] се възлагат на природните антиоксиданти, каквито са витамините А, С и Е. ПЗ, 1981, кн. 10, 8.

— От гр. Bντί ’срещу, против’ + о̀ύς ’кисел’ през фр. antioxydant.