АНТИПАТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИПАТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Който предизвиква антипатия, който

отблъсква; неприятен, противен. Противоп. симпатичен. Някакво изражение на самодоволство, на дръзка самоувереност, почти на наглост, придаваха на тая красива физиономия нещо антипатично. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 6. Той обиколи с поглед трапезарията, при което очите му се спряха подозрително и враждебно върху един дребничък червенокос работник с антипатично лице. Д. Димов, ОД, 100.