АНТИПОД —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТИПО̀Д м. 1. Лице, напълно противоположно по външни черти, характер и възгледи на друго лице. Той [Георги] бе нисък на ръст и с много високо чело, общителен и оптимист,.. С две думи, бе мой антипод, а между антиподите,.., нерядко възниква симпатия. Б. Райнов, ТП, 38. В една литература, гдето наистина се е ширела безнаказано всяка жалка посредственост, строгото отрицание се е явявало необходим антипод. М. Арнаудов, БКД, 229. Именно с тая своя жизнена пълнокръвност, с цялата своя емоционална атмосфера Севда се явява идеен и нравствен антипод на Юрталана. Лит. ХI кл., 263. Ние бяхме тихи мечтатели — безпоривни, безстрастни — и напразно се мъчехме да живеем с Яворовите мрачни настроения. Бяхме негови антиподи. М. Кремен, РЯ, 70.

2. Нещо, противоположно по свойствата или качествата си на друго нещо. Модернизира се всеки ден [гр. Кордова]. И все пак си остава антипод на Буенос Айрес. Кордова е аржентинската традиция. Б. Шивачев, ПЮА, 134.

3. Само мн. Геогр. Хора, растения, животни, които се срещат в две диаметрално противоположни точки на земното кълбо. Между римските географи заслужава внимание Помпоний Мела, който работил в първата половина на първи век. Той съставил първата латинска география, .. Мела приема идеята за кълбовидната форма на земята и дели света на пет пояса. Северният умерен пояс е обитаваният, а южният,.. е населен от антиподи (хора, които живеят от другата страна на света)! А. Бешков и др., ИГ, 22. Известно е, че едно от възраженията против кълбовидността на земята през средните векове е било отричането на възможността да съществуват антиподи, т.е. хора, кото са от другата страна на земната сфера. ВН, 1958, бр. 2275, 4.

4. Бот. Една от долните клетки в зародишната торбичка на покритосеменните растения, противоположна по място на онзи край, където се намира яйцеклетката.

— От гр. Bντίπους, —ποδος.