АНТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АНТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до старогръцката или старата римска култура, обществен живот и др.; старогръцки или римски. Хиподромът приличаше тогава на музей. Там имаше антични статуи, донесени от древна Елада и от някогашния Рим. А. Каралийчев, В, 129. Това бяха антични жертвеници с гръцки надписи, посветени от гражданите на римския Никопол (при Росица) на олимпийския Зевс, на богините Хера, Атина и др. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 31. Антична трагедия. Античен мир. Античен театър. Антична поезия. Антична туника.

2. Който напомня по вид, форма неща, обекти от Стара Гърция или Рим или пък по съвършенство и красота — произведенията на изобразителното старогръцко и староримско изкуство; класически. Тури си широкополата със щраусово перо шапка, която стоеше тъй добре на античната ѝ малка глава. Ив. Вазов, Н, 11-12. Райна беше оча‑

рователна.. ; пак това антично изящество в чертите и профила на миловидното ѝ лице. Ив. Вазов, Съч. VIII, 118. Колко прекрасно щеше да отива роклята от бледожълта коприна на това антично гръцко лице. Д. Димов, Т, 490.

3. Старинен, древен. Мислил съм си за ония антични апотеози, когато хората излизаха срещу изгряващото слънце, славословеха и пееха химни. Й. Йовков, Ж, 1920, 138. Защото в Балкана има един спомен, / има едно име, що вечно живей, / и в нашта история, кат легенда грей, / едно име ново, голямо, антично, /.., що отговор дава и смива срамът, / и на клеветата строшава зъбът. Ив. Вазов, Съч. I, 203.

4. Като същ. античното ср. Всичко характерно за живота и културата на Стара Гърция и Рим, за античността. Но в напредналите страни по-силните личности отрано се сепнаха и с голяма енергия съживиха отново интереса към античното в нашия свят, който бе захванал да съхне и да пустее. Ал. Балабанов, Р, 1927, бр.236, 1.

— От лат. antiquus ’стар, древен’.