АНЧАР —Речник на българския език — алтернативна версия

АНЧА̀Р м. Рядко. Голямо тропическо отровно дърво. Antiaris toxicaria. Застанали сме в сянката на едно дърво — неимоверно голямо и високо.. Това е всеобщо известното отровно дърво анчар — упа, както го наричат индонезийците. В. Атанасова, ДБ, 41. На сипей — разгорена жар, / посред пустиня безпределна, / стои на стража горд анчар, / загърнат в красота безцелна. К. Христов, ПХ, 11.

— От мал.