АОРИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АО̀РИСТ, мн. няма, м. Езикозн. Темпорална глаголна форма в индоевропейските езици, с която се означава действие, извършено преди момента на говоренето; минало свършено време.

— От гр. Bόριστος ’неограничен, неопределен с граници’ през рус. аорист.