АПАРАТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия

АПАРАТУ̀РА ж. Събир. Книж. Система от апарати за извършване на определена работа. Докато врагът се усети, неговите двадесет и седем наемници били обезоръжени, телефонната линия прекъсната, апаратурата в пощенската станция разрушена. Сл. Трънски, Н, 458. // Оборудване с апарати на лобаратория, командно, производствено и под. помещения. Институтът разполага с голям брой сътрудници и персонал от всякакви медицински специалисти, богати лаборатории, най-модерни апаратури. Г. Белев, КР, 69. Радиограмофонна апаратура.