АПАТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АПАТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм го сам,.., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.

2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 125.

— От гр. Bπα2ής ’спокоен, безчувствен’ през рус. апатичный.