АПАТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПА̀ТИЯ, мн. няма, ж. 1. Спец. Болестно състояние на пълно безразличие към неща, събития, близки хора и пълно отсъствие на желания, интереси, причинено обикновено от органическо заболяване на мозъка, а понякога и от тежка преумора. Той страда от апатия, нищо не го интересува. Г. Стаматов, Разк. I, 94. Мъката може да действува на човека угнетително, потискащо, да води до унила апатия и бездействие. Псих. Х кл, 71.

2. Разш. Книж. Отсъствие на интерес, желание за нещо; безразличие, равнодушие, безучастност. Било работен ден,.., село Царцово изпращало денят с обикновена апатия. З. Стоянов, ЗБВ I, 280. Стефан не бе видял тия хора нито веднъж да отпаднат духом, да се разкайват или да покажат апатия към идеята, за която се бореха. Д. Димов, Т, 320.

— От гр. Bπά2εια през рус. апатия и фр. apathie.