АПА̀Ш

АПА̀Ш м. Разг. Крадец, джебчия. По-нататък две очи изпод сянката на един каскет плахо наблюдават минувачите.. Без друго това са очите на апаш. Б. Шивачев, ПЮА, 65. Снощи към полунощ към мене се приближиха две момчета, огледаха се внимателно и бръкнаха в джобовете си. Помислих, че са апаши. Г. Караславов, избр. съч. II, 381. — Напуснах столицата, не стига, че ви гълтам пепеляка, ами и с убийци и с апаши ще се разправям всеки ден... Не бесилки — куршум, куршум заслужавате вие! ... Кл. Цачев, ГЗ, 129.

— Фр. apache.

Списък на думите по буква