АПЕЛАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕЛА̀ТОР м. Юрид. Лице, което подава апелативна жалба; апелант. В завчерашното съдебно заседание адвоката д-р М.Молдовански, повереник на апелатора по гражд. дело № 795/901 год., твърде основателно повдигна отвод против Варусиядис в смисъл, че той не може да съди, тъй като не знае българския език. Пряп, 1903, бр. 8, 3.

— Лат. appellator.