АПЕЛАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕЛА̀ЦИЯ ж. Юрид. 1. Обжалване на решение или присъда на съд от първа инстанция пред апелативния съд или пред друга по-висока съдебна инстанция, която отново разглежда делото и го решава по същество. След продължителна борба в съдебните инстанции и след цял ред апелации Върховният федерален съд на САЩ издаде постановление, с което,.., разрешава на Уйлям Фостър,.., да отиде на лечение в Съветския съюз и в Чехословакия. ВН, 1960, бр. 2901, 3.

2. Разг. Апелативен съд. — Да ви запозная с господин Патева, новия председател на апелацията, завчера пристигнал. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 92. Алеко биде отново назначен съдия при Софийската апелация. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 136.

— От лат. appellatio, вер. през фр. appelation или рус. апелляция.