АПЕЛИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕЛЍРАМ, ‑аш, несв. и св. 1. Непрех. Книж. Обръщам се с молба към някого за помощ, съдействие; призовавам. Ще тръгнем към разни посоки, за да покажем, че не са познаваме, така щото, ако пострада някой от нас, то сам да си изплаща греховете, както види за по-добро, без да апелира към другарят си. З. Стоянов, ЗБВ I, 285. Речта му беше дръзка, почти заплашителна. Тя апелираше към някаква неясна справедливост, която можеше да разреши всичко, ако господарите и работниците станеха патриоти. Д. Димов, Т, 217. Председателят прочете имената ни, след което държа кратко слово. Той апелира да бъдем "откровени", да си признаем грешката, за да може съдът да определи кой какво заслужава. Ем. Манов, ПЯ, 36. Вие напълно бихте пленили сърцето, към което апелирате, ако, разбира се, друг преди вас не е сторил това. К. Калчев, СТ, 217. Не протестирам, защото няма кой да ме чуе, а апелирам към работниците за масово навлизане в автономните синдикати, които единствено сочат пътя на нашето освобождение. Раб., 1934, бр.2, 4. // Обръщам се към съда с молба за решение на някакъв проблем. "Ето един владетел, който се е отдал на всички интриги, който изпълнява капризите на една сбирщина амбициозни хора, които разполагат с живота на честните граждани и чиито жертви нямат поне възможност да апелират към правосъдието." С. Радев, ССБ I, 414.

2. Прех. Юрид. Обжалвам присъда или решение в по-горна съдебна инстанция. При разглеждане на делото полицата и протеста изчезнаха, следствие на което мир. съдия ме осъди на 15 лева разноски. Публикувах това и апелирах делото при Плев. окр. съд. БД, 1909, бр.6, 1. апелирам се страд. от апелирам във 2 знач.

— От лат. appello ’призовавам’.