АПЕРИТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕРИТЍВ м. 1. Спиртно питие, което се пие преди ядене за възбуждане на апетит. Жителите му са принудени да пият дъждовна вода. А онези от тях, на които не им харесва тази безвкусна течност, стават решителни привърженици на бирата, ликьорите и на разните аперитиви. Б. Шивачев, ПЮА, 152. Седнаха около софрата. Кишо отвори бутилка дюбоне, доста калпав аперитив, както Сашо немилостиво отбеляза. П. Вежинов, НБК, 229. По терасите на кафенетата местните жители пият своя аперитив. К. Константинов, ПЗ, 99. Вземам аперитив.

2. Заведение, в което се продават спиртни напитки и закуски. И тримата приятели се чувствуват гладни. Точно по това време те редовно се събираха в аперитива "Пъдпъдък". Елин Пелин, Съч. IV, 154. Ирина и Бимби обядваха набързо в аперитив "Хъшове". Д. Димов, Т, 100. Тогава той се обличаше и докаран като принц,.., се разхождаше наперен по шумния булевард, отбиваше се в някой аперитив или сладкарница. Д.Калфов, Избр. разк., 91.

— Фр. aperitif.