АПЕТИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕТЍТ м. 1. Само ед. Желание за ядене. Извади половин пита кашкавал, отряза си едно деликатно късче, отряза и един огромен резен хляб и почна да мляска с един чудесен апетит. Ал. Константинов, БГ, 5. Войникът не чака да го канят втори път и почна да яде и ядеше с голям апетит. Й. Йовков, Разк. I, 208. Когато случайно гювечът не лютеше — това чувствувах от миризмата му, — възбуден от тази миризма, която с чувство на глад и повишен апетит изпълваше цялото ми същество,.., аз бързо топвах залък, или тайно, със съответна прикриваща бързина, налапвах парче месо. Ив. Хаджийски, БДЕ II, 13. — Ех, каква вечеря ударихме снощи! — въздъхна Мишка. — Не знам дали ще ме разберете, ама като си помисля за изяденото — отново ми се прияжда, отваря ми се апетита, честна дума! А. Гуляшки, МТС, 294. Апетитът ни се изостри още повече, когато в плевнята нахлу приятната миризма на запръжката. Сл. Трънски, Н, 211. След свършването на концертната част, старият вълчи апетит обхваща отново гостите и те се нахвърлят върху закуските на трапезата. Св. Минков, РТК, 152-153.

2. Прен. Обикн. мн. Силно желание, стремеж за използуване или присвояване на нещо. Експлоататорските апетити на крупния финансов и индустриален капитал не могат да се задоволят при едно управление, което се мъчи да проведе някакви социални реформи. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 114. След смъртта на Иван Александър апетитите на отделните феодали се засилили още повече. Ст. Михайлов, БС, 134. Нима тая партия, която насърчава грабежите по всички посоки, която пръска десетки милиони от държавната хазна и си служи с всички средства да задоволява вълчите апетити на своите партизани, може да милее за съдбата на работника? Г. Георгиев, Избр. пр, 232.

— От лат. appetitus ’желание, стремеж’ през фр. appetit.