АПЕТИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

АПЕТЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който възбужда апетита. Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата. А. Константинов, БГ, 63. Някои от случайните и любопитни посетители на кръчмата отказаха да седнат на трапезата,.., но някои гладни и алчни, не утраяха на апетитния мирис на капамата и се присламчиха на празните столове до трапезата. Г. Караславов, ОХ II, 111. Апетитната миризма на печено месо изпълваше въздуха. Гр. Угаров, ПСЗ, 513. Апетитен обяд.

2. За жена — съблазнителна. — Какво впечатление ти направи госпожицата, харесва ли ти? Много е апетитна. К. Петканов, В, 241. Но преди да ви опиша добрите и лошавите качества на тая още доволно апетитна госпожа, аз трябва да се върна (така правят всичките романисти) назад и да ви разкажа за нея някои и други исторически подробности. Л. Каравелов, Съч. VII, 7.