АПОГЀЯ

АПОГЀЯ ж. Остар. Апогей. Бил после съдебен пристав, полицейски пристав, околийски началник. Тая служба била в апогеята на неговото възвишение по обществената стълба, защото след това му тръгнало назад. Ив. Вазов, Съч. Х, 146. Великата венецианска живопис, прославена и доведена до върха на своята апогея от Тициано, Веронезе и Тинторето, беше в пълен упадък, когато се роди Каналето. К. Величков, ПССъч. III, 202.

Списък на думите по буква