АПОДОЗИС —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОДО̀ЗИС м. Грам. 1. Главното изречение в условен период, което обикн. стои след условното; аподоза. Периода треба да има повишение (протазис) и понижение (аподозис) и треба първо да стои повишението, а после понижението. С. Доброплодни, П, 20.

2. Втора част на сложно съставно изречение; аподоза.

— Гр. άπόδοσις.