АПОКАЛЍПСИС

АПОКАЛЍПСИС, мн. няма, м. Църк. 1. Последната книга на Новия завет "Откровение на Св. Йоан Богослов", едно от най-ранните произведения на християнската литература, достигнало до нас, което съдържа пророчество за края на света. Иде ви просто да не вярвате на очите си, като ги подигнете ненадейно и видите над голямата централна арка в мозайка във византийски стил образите на Исуса и на апостолите св. Павел и св. Петър, заобиколени с двадесет и четирима старци от апокалипсиса. К. Величков, ПССъч. III, 140-141.

2. Разш. Книга, която съдържа религиозни предсказания и пророчества, разпространена в първите векове на н. е. и по-рано.

— От гр. Bποκαλύψις ’откриване, откровение’.

Списък на думите по буква