АПОКРИФ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОКРЍФ м. 1. Литер. Тайно разпространявано средновековно книжовно произведение с религиозно-легендарно съдържание, което било отречено и преследвано от официалната църква. Историческите съдби на старата българска книжнина в Русия и Сърбия,.., научно са представени в следните няколко по-важни съчинения:.. "История древней русской литературы".., в която е изложено напълно съдържанието на повечето апокрифи и стари повести. Б. Ангелов, ЛС, 166-167. Жития апокрифи.

2. Прен. Книж. Недостоверно, подправено съчинение, което минава за оригинално.

— От гр. Bπόκρυ5ος ’скрит, таен’.