АПОЛОГЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОЛОГЀТ м. Книж. 1. Раннохристиянски писател, теолог и философ, който горещо защищава основите на християнството. Апологетите Ориген и Тертулиан страстно са отхвърляли обвиненията срещу християните и се стремели да докажат предимствата на християнската вяра пред езичеството. //Специалист по апологетика.

2. Прен. Страстен привърженик на някаква идея, учение и под., чиято правота се стреми да докаже с всички средства. Маската заличава границите между отделните класи. Така поне говорят апологетите на карнавала. Б. Шивачев, ПЮА, 82.

— От гр. Bπολογητής ’защитник’.