АПОЛОГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОЛО̀ГИЯ ж. 1. Книж. Страстна реч или патетично писмено произведение, което защищава или възхвалява видна личност, дадено учение или идея. Кириловото обширно житие предава доста подробно и в пряка реч полемиката и апологията на писмеността на роден език, която Кирил приема и прави във Венеция срещу т. нар. "триезичници", т. е. срещу онези, които изтъквали, че писменост и богослужение са допустими само на три езика. Ем. Георгиев, Пл, 1969, кн.5, 58. Апология на Сократ.

2. Книж. Произведение на апологет.

3. Прен. Страстна защита или възхвала на някого или нещо. Като изяде локума си, той [аптекарят] продължи апологията на творческия труд. Д. Димов, Т, 289. В границите на тъй наречената европейска цивилизация, освен френски, английски и немски съществуват и други големи езици. Аз ще ги назова: испанският и руският.. Няма, обаче, да се спра, за да направя сега апология на тези два езика. Б. Шивачев, Съч. I, 44. "Червените ескадрони" са такава възторжена тяхна апология, тъй искрена, свежа, дълбока, че ѝ предричаме добър успех, ако се преведеше на езика на тия ескадрони. Г. Бакалов, Избр. пр, 360.

— От гр. Bπολογία ’защита’.