АПОМИКСЍС

АПОМИКСЍС м. Биол. Безполово размножаване при организмите, при които се развива зародиш без оплождане с два вида: апогамия и партеногенеза.

— От гр. Bπο ’без’ + μqξις ’съвъкупление’.

Списък на думите по буква