АПОПЛЕКТЍЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Мед. Отвл. същ. от апоплектичен. Когато видях неговия слисан и смутен поглед,.., неговите посинели до апоплектичност бузи, аз си помислих, че той няма да преживее тия извънчовешки нравствени сътресения. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 151-152.