АПОСТРО̀ФА

АПОСТРО̀ФА ж. 1. Литер. Стилна фигура — неочаквано обръщение на говорещия към отсъстващи лица или към неодушевен предмет като към одушевен, напр. "покойници" в: Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба (Ив. Вазов); "пролет" в — Пролет моя, моя бяла пролет .. / Нека видя първия ти полет, / дал живот на мъртвите площади (Н. Вапцаров).

2. Прен. Обикн. мн. Книж. Апостроф (във 2 знач.).

— От гр. Bποστρο5ή ’отклонение’.

Списък на думите по буква