АПОСТРОФИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

АПОСТРОФЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. и непрех. Предизвикателно прекъсвам речта, говоренето на някого с остра дума или забележка. — Не повтаряй, Кольо, всичко е ясно — обади се някой между кожарските работници. — Не е ясно! — отвърна гласчето.. Чу се смях и гимназистът се скри между другарите си. Хората се развеселиха. Кондарев помоли да не апострофират. Ем. Станев, ИК I, 66. — Ти обичаш да се надсмиваш и да апострофираш, когато друг говори. Д. Кисьов, Щ, 344. Слушателите често апострофираха докладчика. апострофирам се страд.