АПРИО̀РНО. Книж. Нареч. от априорен. Ние щяхме да се поумълчаване, както беше казал Ганьо Балкански. Ние сякаш притежавахме априорно познание "дека това нема да го бъде" [чехословашките събития през 1968 г.]. Г. Данаилов, ДС, 206-207. △ Не бива да се съди за нещата априорно.