АПТЀКА

АПТЀКА ж. 1. Заведение, в което се продават готови или приготвени по лекарска рецепта лекарства, а също превързочни материали, предмети за обслужване на болни и под. — Аз като отидох в аптеката да купя лековете за Петка, зех и тоя, дето бе го написал докторът за вашето детенце. Т. Влайков, Съч. II, 64. В аптеката на лечебницата имаше много ценни и редки за партизаните лекарства: спирт от 95 градуса, кислородна вода, йод, железни капки, мехлеми за рана, марля, бинтове, хинин, аспирин и т.н. К. Ламбрев, СП, 131-132.

2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптечка. В тези пунктове са организирани читални с библиотеки и подвижни аптеки.Домашна аптека.

— От гр. Bπο2ήκη ’склад’ през рус. аптека. — Друга (остар) форма: апотѐка.

Списък на думите по буква