АПТЕЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

АПТЀЧКА ж. 1. Умал. от аптека.

2. Комплект от най-необходимите лекарства за даване на първа помощ; аптека. — Изглеждаш ми много оклюмал. Какво те мъчи? — Поизстинал съм — излъга Янко. — Вземи аспирин. В аптечката има една тубичка — предложи Вълко, като го погледна недоверчиво. Ем. Станев, ПЕГ, 89. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче! — успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д. Калфов, Избр. разк., 201. Аптечка в лека кола.