АРАНЖИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
АРАНЖЍРАНЕ
АРАНЖЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Муз. Отгл. същ. от аранжирам и от аранжирам се. Фокин, балетмайстора умееше да докара във възторг критическия Париж чрез гениалното и твърде луксозно аранжиране на сцената и вълшебството на музиката. Р, 1927, бр. 244, 4.