АРАПИН —Речник на българския език — алтернативна версия

АРА̀ПИН, мн. ара̀пи, м. Простонар. 1. Човек, който принадлежи към черната раса; чернокож, негър. Отдолу дива сган налита. Къдрокоси / арапин най-напред, феллаха до феллах / след него. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 241. Знаеш ли, ей там при вашата порта, у тъмната улица, че ноще излязва един чер арапин с ей такива очи. Ц. Гинчев, ГК, 201. Коко пее [славеят] дори дума: / "майка сина не роди ли, / сестра брата не чува ли? / Да ме найде у горица, / да утрепе црън арапин." Нар. пес., Христом. ВВ II, 224. Бог да убие тез арапи / тез арапи, тез манафци / колят, мъчат българина. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 143. По-лесно е да почерниш себе си, а не да умиеш арапина. Послов. П. Р. Славейков, БП II, 63. За арапите дяволът е бял. Послов.

2. Остар. Арабин. На гора Тавор беше намерил на мястото на вранестия си кон, купен от един арапин за 3000 гр., вързано едно сляпо бедуинско магаре. Ив. Вазов, Съч. VI, 173. Най-перви народи в тая част на земята са: турци, арапи, .. , татари и кинези. Ем. Васкидович, ПП (превод), 47. На йедин арапин му постанала камилата всред песъчливата пустиня, дето няма жива душа. Др. Минчев, БЕ I, 124.

3. Рядко. Арабски кон. Не е ли тъй? — рече той арабски, като са обърна към коня и го помилва с ръка; ти си добър арапин и нема да стоиш инак. Н. Михайловски, ПА (превод), 86.

◊ Хванал арапина. Диал. Напил се много. Черен като арапин. Много черен. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат. Те много се смяха един на друг, защото бяха станали от нефта чер‑

ни като арапи. П. Славински, МСК, 98.