АРБИТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

АРБЍТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑тра, м. 1. Книж. Лице, обикн. специалист по някакъв въпрос, чието мнение се иска при решаване на някакъв въпрос илил спор. За него се понесли легенди не само като самоотвержен защитник на реколтата и селата, мъдър и безпристрастен арбитър между племенни вождове,.., но и като находчив революционер. Ал. Гетман, ВС, 137. Според договора между България и Сърбия в случай на неразбирателство руският император тярбвало да стане арбитър. Г. Караславов, Избр. Съч. IV, 38. А приятелят ми — / груб и хитър — / го прикани в спора за арбитър: / "Ти ни слушаш разпрата голяма — / кой е крив / и кой е прав от двама?" Хр. Радевски, Избр. Пр. II, 151. По въпроса за атомната централа и нейната безопасност се произнасят арбитри.

2. Юрид. Член на арбитраж. Всеки арбитраж се състои от главен арбитър, негови заместници и арбитри. ОФ, 1950, бр. 1773, 2.

3. Спорт. Съдия на спортно състезание.

— От лат. arbiter през фр. arbitre.