АРГУМЕНТА̀ЦИЯ

АРГУМЕНТА̀ЦИЯ, обикн. ед., ж. Книж. 1. Привеждане на аргументи, доводи в подкрепа на теза, становище, мнение и под.; аргументиране. Не се нуждае от аргументация твърдението, че Русия и Австрия правели опити да се намесят в румелийската анархия не за да подобрят положението на влашките селяни. В. Мутафчиева, КВ, 221. Тук ще приемем без специална аргументация следните постулати, с оглед на които вестникарската реч ще се приема за по-ефективна. БЕз, 1999-2000, кн. 2, 40. Аргументацията на неговата теза беше убедителна.

2. Събир. Сбор от аргументи, доводи в подкрепа на нещо. Против сериозните аргументи на автора могат да се приведат сериозни възражения. Но срещу неговата строго научна постановка и разработка на интересуващия ни въпрос трябва да се излезе също така със строга научна аргументация. П. Делирадев, В, 37.

— От лат. argumentatio ’доказателство’ през рус. аргументация и нем. Argumentation.

Списък на думите по буква