АРГУС —Речник на българския език — алтернативна версия

А̀РГУС м. Остар. Книж. Строг, бдителен пазач (по името на Аргус, стооко чудо‑

вище от гръцката митология, което никога не затваряло всичките си очи). — Но сега няма татка, — каза тя свенливо. — И не исках да го намеря, затова дойдох сега. .. Не обичам аргуси да бдят над моето съкровище: аз сам мога да си го пазя. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 62.

— От гр. собств.