АРЕНДАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

АРЕНДА̀ТОР м. Иконом. Лице, което взема недвижим имот под аренда. Една част от земята се намирала в ръцете на едри земевладелци, които я раздавали на дребни арендатори за обработване. Ист. Х кл, 3.