АРЕОПА̀Г

АРЕОПА̀Г, мн. ‑зи, м. 1. Само ед. Истор. Върховен съдебен и консултативен орган в древна Атина, който е заседавал на хълма, посветен на бога на войната Арес, откъдето носи и името си.

2. Прен. Книж. Събрание на авторитетни и компетентни лица, които решават обикн. важни въпроси из областта на политиката, изкуството и под. Берлинският ареопаг тъй реши, и ние, които проливахме кръв, не сме вече господари на делото си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 50. Представители власти, професори и по-първи жители градски съставят почетний ареопаг.. Училищно торжество ся начина. С. Радулов, ГМП, 28.

— От гр. собств.

Списък на думите по буква