АРЀСТ

АРЀСТ м. 1. Принудително задържане под стража на лице, обвинено или заподозряно в престъпление. Все пак полицията извърши доста арести и за една седмица участъците се напълниха с арестувани. Д. Ангелов, ЖС, 118. Започнаха арести. Един по един в околийското управление попаднаха около четиридесет души ученици. Сл. Трънски, Н, 102-103. Нужно бе да се организира укриването и минаването в нелегалност на всички заподозрени и застрашени от арест и провал. К. Ламбрев, СП, 23. Намирам се под арест. Поставям под арест. Домашен арест. Предварителен арест.

2. Помещение, в което се задържа обикн. за непродължително време лице, обвинено или заподозряно в провинение, престъпление. Арестът беше обикновена селска стаичка, дори без решетка на прозореца. П. Вежинов, НС, 105. Тази нощ той спа в ареста, защото не бе изпълнил заповедта на командира, рискувал лекомислено живота си. П. Бобев, К, 86. Фучик стоеше в казармения арест и гледаше през малкото прозорче, .. В ареста беше мрачно и студено. В. Геновска, ПЮФ, 53. Тя можеше от / рани да загине, / от глад и студ, в ареста от побой. / Но упорита, свила устни сини, / понесе изтезания безброй. Бл. Димитрова Л, 285.

— Нем. Arrest през рус. арест. — Цариградски вестник, 1852.

Списък на думите по буква