АРЕСТАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

АРЕСТА̀НТ м. Лице, което се намира под арест. Аспарух Измирлиев, заедно с други кукушки патриоти, бил арестуван. Навързани с верига, арестантите били откарани пеша до гарата, а оттам с влака в Солун, дето ги хвърлили в прочутия затвор "Беяз куле". Г. Караславов, Избр. съч. IV, 18. В ареста, .. , блещукаше фенер с измърсени стъкла. По сламата, .. , лежаха още неколцина арестанти. В. Геновска, СГ, 131. Стражарите бяха се качили на конете си, арестантите тръгнаха из калта пред тях. Й. Йовков, ЖС, 86.